Живял някога един владетел. Той имал четири жени.

Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките ѝ прищявки.

Другата любимка на царя била третата му жена. Тя била бляскава и самоуверена, а той много се гордеел с нея и полагал много усилия тя да бъде забелязана от другите. Често я показвал на други владетели. Но тя била капризна и непостоянна и той се страхувал, че може да го изостави.

Втората жена на владетеля била добра, нежна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея и да ѝ се довери в трудни времена. Но понякога я пренебрегвал заради първите две и не ѝ отдавал нужното внимание и обич.

Първата жена на царя била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, и най-ценните съвети. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.

Един ден, царят се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.

Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любимка и олицетворение на красотата.
– Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб… Знаеш, че умирам. Ще дойдеш ли с мен? – попитал я той.
– О, това е невъзможно. – отговорила жената – съжалявам, но трябва да те изоставя завинаги.

Огорчил се царят и повикал третата си жена. И на нея задал същия въпрос. Но получил подобен, дори още по-разочароващ отговор:
– Не, царю, не мога да дойда с теб. Аз ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.

Дошъл ред на втората жена.
– Ти беше толкова грижовна и търпелива с мен. Аз умирам и искам да те помоля да дойдеш с мен.
– Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.

Царят бил съкрушен. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.
В този миг се появила първата му жена. И казала тихо:
– Аз ще дойда с теб, любими мой… Ще бъда с теб винаги, където и да отидеш, каквото и да се случва.

Царят въздъхнал от облекчение и си помислил: „Трябваше да се грижа повече за нея, когато все още можех… Как допуснах да я пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят.“

Досетихте ли се кои са четирите жени на владетеля и кой е той?

Владетелят е човекът.

Четвъртата жена, за която той се грижи най-усърдно, храни и облича – това е неговото тяло. Когато умира, човек неминуемо се разделя с тялото си.

Третата жена е богатството, общественото положение, славата и притежанията. Колкото и да ги трупаме и гордеем с тях, в края на живота те отиват при друг.

Втората жена са семейството и приятелите. Понякога пренебрегвани, те са там – добри и търпеливи. Но те могат да изпратят човек само до гроба му.

А първата жена е човешката душа. Много често забравена, оставена без храна и подкрепа за сметка на всичко останало, тя може да отслабне, да залинее и дори да боледува. Но е винаги с нас. И след смъртта.

Грижете се за душата си. Не я пренебрегвайте за сметка на ненужни и маловажни неща. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен и верен стожер, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността.

Притчата е част от сборника „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА„, издателство Гнездото