Гневът е силна емоция, която подобно на огън ни обзема и сякаш колкото повече оставяме огъня да се разгаря, толкова по-трудно ни става да овладеем “пожара”. В този момент искаме да изпепелим всичко през погледа ни 🙂 Ето как с помощта на Джой коучинг да се справим и да се поучим от тази огнена емоция. Искам да подчертая, че всяка емоция идва да ни научи на нещо и гневът сам по себе си може да бъде учител. А за да разберем къде е урока, можем да си задаваме въпроси – именно с това се занимава и коучинга.

В Джой коучинг разглеждаме  различните “измерения на съзнанието” на човека, като едно от тях е менталното измерение. Именно тук се намират нашите чувства и емоции, които се пораждат на нивото на ума. Ако искаме да променим начина, по който се чувстваме, то трябва да променим състоянието на нашия ум. Начинът, по който да го направим е като “извисим” съзнанието си на следващото ниво – нивото на разума (интелекта). Ако на нивото на ума боравим с чувства и емоции, то на нивото на разума боравим с факти и обективна преценка. Менталното ниво е нивото на чувствата, а нивото на разума е нивото на разбирането. Добрата новина е, че разумът може да ръководи ума – той задава неговата посока и съответно сменя нашия фокус,  а това променя и чувствата.

Ако чувствата като гневът са сравними с огън, то разумът е като “хладен душ“, който потушава пожара и ни помага да видим нещата по-ясно, трезво и по-спокойно.

За да активираме разума, е достатъчно да си зададаваме въпроси. Въпросите веднага ни предизвикват да търсим разбиране и да си обясним нещата. Понякога е достатъчно да си обясиш защо някой се държи по този начин и веднага гневът към него отминава. Въпросите могат да бъдат задавани от някой друг или да си ги зададем ние самите, ако в този момент успеем да “изплуваме” от нивото на чувствата. 

Ето 3 въпроса, които ще ви помогнат да активирате нивото на разума и да укротите разпалилия се у вас гняв:

1) Какво очаквам да се случи?

Често гневът възниква, защото сме искали да стане едно, а става друго. Колкото повече се привързваме към това, което искаме да стане, толкова повече се ядосваме, когато то не става. Ще дам пример – бързаме сутрин за работа, закъсняваме вече, а детето ужасно се бави и сякаш колкото повече искаме да бърза, толкова повече се бави. Напомняме му един, два пъти, три пъти, но няма ефект и ние се ядосваме все повече. В този момент, в който усетите, че гневът се надига, запитайте се: какво очаквам да се случи? Към коя идея съм привързан/а, че трябва да се случи както аз искам? Това не значи, че ще спрете да искате детето да побърза. Но самото осъзнаване кое е това, което напъвате да стане, ще ви помогне да се охладите малко. Ако в този момент осъзнаете, че вашето очакване ви ядосва, това ще промени нещата. Колкото повече човек се запъва да стане неговото, толкова повече се инатят и другите – защото усещат, че оказват насилие върху тях – но това е друга тема, която ще развия в друга статия.

2) Как се стигна до тук?

Тъй като са свързани с ума, чувствата са много непостоянни и променливи. Това от една страна е хубаво, защото ни дава възможност да ги променяме и да се почувстваме по-добре. Един от начините да стабилизираме ума е да опишем фактите. Как се стигна до тук? Това, което се случва има своята причинно-следствена връзка. Ако успеем да опишем какво се е случило до момента, това веднага активира разума. Ако вземем отново примера с детето, което се бави и ние закъсняваме, най-вероятно това се е случвало и преди. Ние сме го оставили да се случва и не сме взели мерки по-рано и затова се е стигнало до това да се ядосваме. Да поемем отговорност е една от лечебните практики в Джой коучинг и това директно ни извежда на нивото на разума. Ние често също имаме участие в ситуацията, на която се ядосваме. Ако върнем лентата назад и открием какво е довело дотук, без да се обвиняваме, за нас това ще е много полезно да разберем какво трябва да променим оттук нататък.

3) Какво ще правя различно оттук нататък?

Това е много важен въпрос, защото тук впрягаме разума да разбере какъв е урока. Така превръщаме отровата в злато. За нас всяка емоция е учител и гневът ни учи къде трябва да направим промени, така че да не се стига до този гняв повече. Решителността е още една от лечебните практики в Джой коучинг и ако успеем вместо да се обвиняваме да решим следващия път да постъпим по различен начин, гневът веднага бива впрегнат в конструктивна посока. Огънят на гнева може да бъде гориво за положителна промяна. Например може да решим утре да събудим детето малко по-рано. Или да измислим правило, при което слагаме лимит от 10 минути детето да стане и ако не го направи, да измислим последствие от това. По този начин, имайки стратегия как ще действаме следващия път, ние даваме посока на ума и той се фиксира и се успокоява – а с него се успокоява и гнева. Защото неговата работа вече е свършена – научил ни е на това как да сложим по-добри граници, как да поемем отговорност и как да подходим с повече разбиране.

За мен това е наистина действащ подход, който е изпитан във времето и ми е помагал много пъти, надявам се и вие да го опитате и да споделите дали е помогнало и на вас 🙂

Ако ви е интересно да прочетете повече за Джой коучинг, вижте тук. 

Желая ви успех!

Автор: Силвия Ганева