Из “Как да сме устойчиви в един променлив свят” на Бхакти Вигяна Госвами

В живота на човека развитието му обезателно трябва да премине от състоянието на зависимост към състоянието на независимост, а след това – към състоянието на взаимозависимост.

Този, който в живота си успее да премине през тези три етапа и разбере какво значи взаимозависимост, е истински щастлив.

ЗАВИСИМОСТ

Зависимостта (състояние на съзнанието, в което всички ние периодично изпадаме) е детско състояние, когато в щастието си зависим от другите. Разбирането ни за щастие е, че всичко зависи от външните условия и че условията трябва да са хубави: да грее слънчице, зимата да свършва навреме, всички да ме обичат.

Зависимостта е желанието за всичко да обвиним другите и да снемем отговорността от себе си. Както обяснява С. Кови, това е “ти-парадигмата”, парадигмата на жертвата: “Ти си виновен за това, което ми се случва! Заради теб съм нещастен!” Винаги ще се намери този, който да е виновен за всичко. Много е лесно да намерим виновни.

Всъщност, това е психологията на слабото дете. То обвинява другите и проявява капризи. Твърде много зависи от заобикалящите го, иска му се всички да го обичат и всичко да е наред.

Човек, който се намира на този етап на развитие, дори да е възрастен, си остава дете. Вече му е порасла брада, а той още си мисли, че светът ще се върти около него.

НЕЗАВИСИМОСТ

Но човек обезателно трябва да премине на следващото стъпало, което се нарича независимост. Това е способността да поемаме отговорност. Това е парадигмата на действащия или “аз-парадигмата”. Предишната беше “ти-парадигмата”. Ако се развия малко и порасна, започвам да развивам друго разбиране за щастието: сам мога да направя нещо. Такава е психологията на тийнейджъра. Ако той се развива нормално, в него се появява култът на независимостта, култът на силата.

Доста интересно е, че ученикът на Фройд Алфред Адлер е твърдял, че учителят му е грешил и че най-важното за човека е не стимулът към удоволствията, а стимулът към властта, силата. Всъщност, той описва следващото психологическо ниво: “Разчитам сам на самия себе си”.

Като цяло, това вече е някакво приемливо човешко равнище. Но даже то не е крайното. Ако човек не преминава към следващото стъпало, той никога няма да може да стане истински щастлив.

ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ

За съжаление, малцина правят този преход. Една част от хората остава на първото ниво на развитие, друга част преминава на второто. Но третото стъпало е най-важното.

Това е задачата ни като хора – взаимозависимост или парадигмата на сътрудничество и съвместно творчество (“ние-парадигма”). На практика, именно това е парадигмата на зрелия човек.

Той се учи, като извлича поуките, които му поднася животът. Той се учи как да изгражда с другите дълбоки осмислени отношения и творчески да си сътрудничи с тях.

Да живееш по принципа “аз съм самостоятелен” е лесно. По-трудно е доброволно да се поставим в зависимост от другите. Но това не е просто зависимост. Това е по-високо равнище – взаимосвързаност.

Започвам истински да се радвам на общуването с другите, когато разбирам какво значи да “инвестирам” в тях и какви жертви изисква това от мен. В действителност, това е най-висшето постижение, най-висшия стадий на развитие на човешкия разум.

Много често близките хора живеят заедно без да постигнат никакво разбиране. Заедно живеят двама самотници, защото не са преминали нивото, на което биха могли да се разкрият един пред друг без да се страхуват.

Трите стадия на развитие на човека съответстват на трите етапа на развитие на разума или съзнанието на човека: 1) неразвит (или зависим) разум, 2) творчески разум, 3) разум, който умее да сътрудничи и да създава хармония.

Светът е екоситема, където всичко е взаимозависимо. Ако човек се опитва да реализира независимостта си в свят, в основата на който лежи взаимозависимостта, той никога няма да бъде щастлив, защото ще нарушава закона. Ако се опитва да стане щастлив сам, няма да излезе нищо.

Бхакти Вигяна Госвами е духовен наставник и учител на хиляди хора. Освен това без преувеличение може да се каже, че един от най-изтъкнатите рускоезични съвременни философи в областта на ведическото знание и философията на бхакти. Той е познат на много любители на Ведите с огромния си багаж от знание и съвършено владеене на санскрит, хинди и английски, с мекия си и деликатен характер и с необикновено дълбоките си и практични лекции.


Искате да научите повече за Ведите? Заповядайте в нашия ежеседмичен клуб “Веда”! Вижте повече тук >> 


 

Споделете с приятели:
Фрейле е уютно пространство за повдигащи духа занимания като йога на смеха, творчески работилници, коучинг семинари и консултации, водени от Силвия Ганева. Силвия е основател на движението за йога на смеха в България, обучавала се при основателя на йога на смеха Мадан Катария в Бангалор, Индия. От 2010 г. тя разпространява йога на смеха в България и провежда десетки обучения за инструктори, като придобива голям опит във воденето на стотици сесии с различни социални групи, включително и в много организации под формата на тиймбилдинг. Друга нейна страст са коучинга и уроците по творчество, в които също има дългогодишен опит.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *