Ето откъде започва духовният път: от едно просто нещо, което на практика е единствената врата към духовните отношения, по-висшите нива на съзнание. Патанджали Муни казва: първото нещо е ахимса – ненасилието, непричиняването на вреда или болка.

Ахимса и трите начина, по които я нарушаваме

Проблемът е, че сме свикнали с насилието, свикнали сме да причиняваме болка, без дори да се замисляме. Приемаме го като нещо естествено. Причиняваме болка и нараняваме другите по три начина.

Правим това преди всичко в ума си, в мислите си. Не трябва да си мислим, че мислите нямат значение. Всичките ни мисли, особено лошите, оказват голямо влияние върху другите. Когато желаем на другия зло или искаме да страда, дори когато сме просто обидени на някого, тази обида се превръща в злоба по отношение към него и по този начин му причиняваме болка. Така нарушаваме принципа на ахимса.

За съжаление, всички сме виновни в този грях. Каква e първата ответна реакция, която избираме, щом усетим болка? И аз да го нараня. Дори да не го правим физически, ние го правим с мисли, думи или постъпки. Това са трите начина. Мислите са най-разпространеното нещо. Дори да не нараняваме с думи, си мислим: “Нека му е лошо! Нека усети същото, което изпитвам и аз!” Това значи, че продължаваме да оставаме в кръговрата на кармата си. А трябва да се научим да излизаме извън него.

Ахимса и вегетарианството

Преди да продължа, ще спомена още няколко неща, за да обясня този принцип. Вегетарианството е минималното ниво на ахимса. За духовния човек вегетарианството не е разкош, а належаща необходимост. Най-голямата болка или страдание, което можем да причиним на някое същество, е да го лишим от живот. Няма абсолютно никаква необходимост да се храним с плътта на другите живи същества. Децата естествено разбират това. Това е нещо много важно, с което трябва да се започне.

Разбира се, това не е панацея, но е много важна отправна точка. Защото когато спирам да причинявам болка, в съответствие със закона за взаимността, хората около мен се успокояват и спират да причиняват болка на мен. Без дори да подозираме, самите ние провокираме другите да ни нараняват.

Ахимса и наблюдението на ума

Разбира се, това не изчерпва всичко. Патанджали муни обяснява как можем да работим с това. Той формулира много практичен принцип, който на езика на йога, санскрит, се нарича пратипакша-бхавана.

Той се състои в това, че ако забележим някаква мисъл, противоположна на тези принципи, ако доловим, че в ума си искаме да причиним болка или вреда, че изпитваме злоба или гняв към някого, веднага трябва да неутрализираме това с противоположна мисъл. Веднага трябва да си дадем сметка за вредата и страданията, които в крайна сметка ще причиним на самите себе си. Това има ефект. Никой не иска да страда, поне разумните хора не искат това.

И така, лесно можем да работим с ума си. Появи ли се някакъв лош навик, някаква самскара, задейства ли се някоя негативна програма, трябва да я отслабим, като си кажем: “За какво ми е това? Толкова е хубаво и леко никой да не наранявам!”

Ахимса и историята за един светец

Патанджали Муни казва, че ако човек постигне съвършенство дори в това нещо, хората около него престават да враждуват. В различните свещени писания има много истории за това как човек е отивал при някоя свята личност и е чувствал облекчение само от присъствието му. Просто е разбирал, че няма смисъл да се озлобява и е отхвърлял обидите си само заради присъствието му.

В Южна Индия, Карнатака, има прекрасен град на име Майсор. Между другото, там се намира световно известната школа на йогата на Патабхи Джойс, йога-виняса, самият той е живял там. Този град Майсор има интересна история. Преди много векове един цар излязъл на лов в гората. Изведнъж видял как лъв гони елен. Естествено, той също почнал да препуска след тях, най-вече след лъва.

Докато и тримата препускали един след друг, царят изведнъж видял нещо много странно: лъвът стигнал до едно място, спрял, легнал и започнал да мърка. И най-странното е, че като стигнал до това място, царят също спрял и почувствал необичайно умиротворение.

Тъй като нямал никакво обясняние за случващото се, той се обърнал към министрите си. Те му казали, че на това място някога е живял светец, който практикувал ненасилие или добро, приципа на ахимса, принципа на непричиняване на вреда. Силата на неговата ахимса била толкова могъща, че и до ден днешен който стъпи там, се освобождава от враждебността си. Така на същото място, където царят почувствал необичайно омиротворение, възникнал град Майсор.

В някоя кавга може колкото искаме да крещим на жена си или мъжа си: “Стига! Успокой се!”, но дали ще се успокои? Хората се сблъскват и нараняват на ментално ниво, причиняват си болка и страдания, свикнали са да правят това и намират в него удоволствие. Но успокояването на ума е подготовката му за медитация и не може да бъде прескочено. Която и духовна традиция да вземем, в нея се препоръчва някаква форма на ненасилие. Всяка духовна традиция, например, налага ограничения на консумацията на месо.

Ахимса – първата стъпка по духовния път

Патанджали Муни, авторът на системата на йога, казва, че е добре дори частично да следваме този принцип. Да не консумираме месо само в определени дни е по-добре, отколкото да не правим нищо. Вече е добре, ако спазваме това в сряда или петък, или във вторник, или на единадесетия ден след пълнолуние и новолуние по ведическата традиция. Трябва да осъзнаем, че ако си желаем доброто, ако искаме да пренапишем правилните програми в ума си, трябва да започнем именно от това.

Това е първият принцип или нияма, първата крачка по духовния път. Той е най-важният. Ще поясня защо описанието на йога започва именно с него и защо всичко останало го следва. Причината е много важна: защото този принцип е независим. Всичко останало следва от спазването на този принцип. С други думи, няма да постигна нищо нито в асана, нито в пранаяма или следващите по-висши стъпала, ако не спазвам ниямите. Тях обаче мога да практикувам, защото са в самото начало и са независими.

Извадка от книгата “Йога на прошката” на Бхакти Вигяна Госвами