Живял някога един владетел. Той имал четири жени.

Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките ѝ прищявки.

Другата любимка на царя била третата му жена. Тя била бляскава и самоуверена, а той много се гордеел с нея и полагал много усилия тя да бъде забелязана от другите. Често я показвал на други владетели. Но тя била капризна и непостоянна и той се страхувал, че може да го изостави.

Втората жена на владетеля била добра, нежна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея и да ѝ се довери в трудни времена. Но понякога я пренебрегвал заради първите две и не ѝ отдавал нужното внимание и обич.

Първата жена на царя била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, и най-ценните съвети. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.

Един ден, царят се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.

Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любимка и олицетворение на красотата.
– Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб… Знаеш, че умирам. Ще дойдеш ли с мен? – попитал я той.
– О, това е невъзможно. – отговорила жената – съжалявам, но трябва да те изоставя завинаги.

Огорчил се царят и повикал третата си жена. И на нея задал същия въпрос. Но получил подобен, дори още по-разочароващ отговор:
– Не, царю, не мога да дойда с теб. Аз ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.

Дошъл ред на втората жена.
– Ти беше толкова грижовна и търпелива с мен. Аз умирам и искам да те помоля да дойдеш с мен.
– Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.

Царят бил съкрушен. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.
В този миг се появила първата му жена. И казала тихо:
– Аз ще дойда с теб, любими мой… Ще бъда с теб винаги, където и да отидеш, каквото и да се случва.

Царят въздъхнал от облекчение и си помислил: „Трябваше да се грижа повече за нея, когато все още можех… Как допуснах да я пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят.“

Досетихте ли се кои са четирите жени на владетеля и кой е той?

Владетелят е човекът.

Четвъртата жена, за която той се грижи най-усърдно, храни и облича – това е неговото тяло. Когато умира, човек неминуемо се разделя с тялото си.

Третата жена е богатството, общественото положение, славата и притежанията. Колкото и да ги трупаме и гордеем с тях, в края на живота те отиват при друг.

Втората жена са семейството и приятелите. Понякога пренебрегвани, те са там – добри и търпеливи. Но те могат да изпратят човек само до гроба му.

А първата жена е човешката душа. Много често забравена, оставена без храна и подкрепа за сметка на всичко останало, тя може да отслабне, да залинее и дори да боледува. Но е винаги с нас. И след смъртта.

Грижете се за душата си. Не я пренебрегвайте за сметка на ненужни и маловажни неща. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен и верен стожер, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността.

Притчата е част от сборника „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА„, издателство Гнездото

Фрейле е център за йога, психология и творчество. Нашата мисия е да откриете това, което иска душата ви. Вярваме, че всеки от нас има уникална същност, която се проявява под формата на различни таланти. Във Фрейле се стремим да достигнем до тази същност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *