23 април 2018

В детските ни години много от нас са слушали примерно такива думи от близките си:

„добрите момичета никога не се ядосват“
„стига си се преструвала, че те боли“
„ти какво, страх ли те е“
„дръж се прилично и не ми създавай проблеми“
„престани да се глезиш и се стегни “

Без сами да подозираме, ние сме приели тези емоции в първите години от живота си и сега трябва да живеем чрез тях, харесва ли ни това или не.

Разделили сме ги на лоши и добри, разрешени и забранени.
Ние сме се научили да имитираме емоции, които не изпитваме и да скриваме тези, които са ни забранили. Приели сме сценария на реагиране на различните проблеми от нашите родители, дори и тези сценарии често да са далече от хармоничните.

И какъв е резултатът? Огромно количество странични ефекти от такова поведение.
И постепенно с годините сме се превърнали в бомби със закъснител, пълни с различни и не дотолкова приятни емоции, които непонятно къде и кога ще гръмнат. А това е сигурно. И колко жертви ще има, и какъв ще бъде мащаба на разрушение – не е известно.

Научили сте се да чувате и да чувате самите себе си, разделяйки своя вътрешен свят на „правилно“ и „неправилно“. И сега въпросът: „а сега какво чувстваш?“ е станал най-непонятния и странен. Иска ти се винаги да знаеш какво чувстваш в такава ситуация, преди да дадеш отговор
Чувстваме едно, предаваме на другите друго, говорим трето, мислим четвърто… И всичко е едновременно. Изпращаме на близките ни странни сигнали, а след това се учудваме защо те не могат да ни разберат правилно. Но как да ни разберат, ако ние сам не можем да се разберем?

Нямаме позволението вътре в себе си да бъдем ние и да чувстваме това, което чувстваме. През цялото време чакаме някакво разрешение от някъде, потвърждение, че ние имаме право на това, че това е правилно, допустимо, добро. Постоянно се оглеждаме и търсим одобрение и поддръжка и ако не ги намерим се затваряме в себе си.

Когато потискаме „лошите“ емоции, без сами да осъзнаваме, ние намаляваме яркостта и силата на „добрите“ и постепенно преставаме да ги изпитваме и тях. И дори ни е трудно да се радваме и да обичаме.

И, разбира се, в такива условия е невъзможно да чувстваме себе си жени.

Жената е изтъкана от емоции, тя диша чрез тях. А ако всичко е блокирано? С какво да диша? Как?

Елате да дишаме заедно! Да отворим сърцата си и да открием в тях най-съкровените ни чувства и да изпитаме най-красивите емоции. Това ще е темата на поредната ни среща. Очакваме ви!
Лекциите се провеждат в приятелска обстановка, където всеки може спокойно да зададе своя въпрос и да получи отговор. Нашите взаимоотношения не свършват с края на лекцията. Ние поддържаме връзка помежду си до следващата лекция по всички възможни начини – скайп, Фейсбук, лични разговори, защото нас ни интересува дали знанието, което сте научили го прилагате и дали то ви прави щастливи и дали имате нужда от подкрепа.

Ще се радваме да бъдем заедно и да си помагаме взаимно по пътя към себеусъвършенстването.

Цената за едно посещение е 10 лева.

До скоро и бъдете щастливи!

Живка Тодорова


24 април 2018

Заповядайте отново да попеем заедно и да научите повече за тази лечебна практика! Всеки път ще разучаваме и нови мантри 🙂

Трансформирай себе си чрез силата на звука

Мантрите са мощно средство за медитация, практикувано и доказано от древността. Думата „мантра“ произхожда от санскрит и означава „освобождаване на ума“. Когато практикуваме пеене на мантри, ние се потапяме в тяхната лечебната вибрация и по естествен начин се настройваме на вълната на хармонията и любовта. Свързваме се с нашия емоционален свят и чрез музика изразяваме това, за което думите не достигат. А когато пеем в група ползата се увеличава многократно!


29 април 2018

За записване – тел. 0883 39 59 78 или директно през формата по-долу на страницата.

Скъпи приятели! От много време замислям този нов семинар, в който съм вложила най-искреното си желание да ви предам това, което ме вълнува напоследък, а именно – разбирането на душата. Най-сетне той е готов и ви каня да го преживеем заедно!

Практикувайки различни методи за личностно развитие, търсейки тук и там, ние все не успяваме да изпитаме пълно вътрешно удовлетворение. Защо? Това продължава, докато наистина разберем, че всичко опира до тази нужда – да осъзнаем себе си като душа. Докато това не се случи, все нещо не ни достига, все има още нещо за търсене. А когато се случи, в живота ни се настаняват трайно спокойствието и радостта!


Споделете с приятели: